Пак аз.
И пак не по темата- бизнес!
Пак за нещата от живота!
Пак за личният ми живот- незнам защо го правя публичен!
Може би заради относителната анонимност на това място!
Искам да ви разкажа една истинска история( случи ми се преди време).
Това е история за "крачолите на времето", за изборът... и за още нещо!
Със сигурност това ме направи повече мъж!
За " за крачолите на времето" да поясня:
Понякога правим неща, за които след време се питаме" дали беше правилно" ; какво щеше да стане ако бчх избрал другата алтернатива- накратко щяхме да тръгнем по другия крачол на времето. Нещата щяха да са различни и т.н. и т.н.
Ок.
Това е историята за една моя много добра позната- красива, умна и много добра 25 годишна жена и мен самия.
До един момент бяхме много добри приятели и както често се случва открихме, че се привличаме повече от нормалното за едни приятели!
Всичко щеше да е ок, ако тя нямаше връзка( тежка връзка с много проблеми). Може би и това е катализирало нещата между нас... незнам...
Една вечер тя ми се обади и ми каза, че е скъсала с приятеля си...
" Мога ли да дойда у вас..."
Естествено... и осузнах , че вечерта ще е преломна за нас...
ОК, дойде, плака, пи и естествено правихме секс...
Беше ясно, беше ми страно , мислех си че не постъпвам правилно, нио просто се случи спонтанно и бурно... и беше красиво... беше!
На сутринта осъзнах че съм згрешил- много. Помолих я да говори с него- дълго да говорят...
Казах и " не сум бог за да решавам аз ( тя не мислеше трезво тогава)
Не можах да се възползвам от слабоста и ( макар че щеше да ми е лесно- със сигурност щях да и дам повече от него- в момента естествено)
Е тя говори с него и заживяха щастиви и влюбени заедно- оправиха врузката си!
Не след дълго се видяхме за да почерпи- имаше огромен повод за това.
Каза мои аз съм с него, преоткрихме се и сме заедно! Допускали сме грешки и т.н. и т.н.!
Тогава се почуствах горд със себе си! Горд от факта че жертвах своите изживявания с това момиче заради- нея самата, ГОРД ЧЕ НЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАХ!
След няколко месеца се обадих на наша обща позната ( по работа)
и научих че момичето за което ви говоря е починало в катастрофа навръщане от трипче из България!!!
Биала е с приятеля си! Той е карал колата! Били са щастливи! Били са заедно!!!
ТОва е историята!!!
Стрнна и откачена, нали!!!
Историята за мойте топки и мъжка чест, за крачолите на времето и за въпросите след това!
И за хилядите отговори падащи като метероитна заря на Рожен...
PS
Извинете грешките ми- бързах да пиша а и тук няма спел чек
Историата не е измислица никога не бих се гаврил с това
Бог да я прости
П.С. За първи път попадам на блога ти и чета твой постинг, но историята ми хареса! Красива е... Красив е начина, по който си я разказал...
БЛагодаря за споделянето.
Усмих :)
Всъщност идеята е, че понякога мъжете имат избор-
тестостерон или kojones ( букв. ташаци)...
Дали ще успеят да се преборят с това че пишкат прави( и всичко, което води това) или да им стска да кажат не когато си е за твърдо да...
а за крачолите- кои сме ние за да се месим в работите на бог...( поне така ми е по -лесно да си мисля)...
PS
има моменти в които осъсъзнаваш, че щастието се постига от двама- тогава разбираш и че си мъж...
(между другото, кръстила съм се тук на една песен,доста тъжна впрочем: "Candy says".... ;-)
And all that it requires in this world
Candy says Id like to know completely
What others so discreetly talk about
Candy says I hate the quiet places
That cause the smallest taste of what will be
Candy says I hate the big decisions
That cause endless revisions in my mind
Im gonna watch the blue birds fly over my shoulder
Im gonna watch them pass me by
Maybe when Im older
What do you think Id see
If I could walk away from m
08.02.2007 17:31
towa s kracholite na vremeto e sladko
П.С. Постинг №200 си го посветих на песента- с текста (същия по-горе), превод от моя милост, приблизителен, и песента в концертно изпълнение на Мартин от youtube ;-)
08.02.2007 17:36
kak trepere6e
i kak razpitwa6e
i kak kaza nakraia:
mamka mu- izkre6tia go po - to4no i zatwori
kakvo ti se e slu4ilo pak bre?
А грешки правим понякога, по-рядко ги повтаряме заради глупостта си и много много рядко си взимаме поука. Все пак сме само хора. За крачолите...какво ти пука в кой от тях си преместил топките си??
Искам само да вметна (за saint), че за мен пък Депеш са класика......
Което само още веднъж показва, че всичко е въпрос на вкус и предпочитания.... и че изкуството винаги ще се оценява много субективно... Но това си е хубаво дори.... :))
А иначе си постъпил достойно като не си се възполвал от нейната обърканост.