Ти каза:
Една любов,
един живот,
защото това, което търсиш
в нощта
е една любов.
Трябва да я споделим.
Тя теб ще изостави, скъпа,
ако за нея не те е грижа.

Разочаровах ли те аз
или лош дъх в устата ти оставих?
Държиш се сякаш нивга
любов не си изпитвала
и искаш и аз без нея да мина.

Да, но е твърде късно
тази вечер
да се взираме в миналото
през нощта.
Ние сме едно,
но не сме едно и също.
Трябва да се грижим един за друг
Да се грижим един за друг.
Едно

Дойде, за да простиш ли?
Дойде, за да събудиш мъртъвците?
Дойде, Христос ли да играеш
заради дивотиите в главата ти?
Прекалено много ли поисках,
повече от много даже?
Ти ми даде нищо,
а то е всичко, което имам.
Ние сме едно, но не сме
едно и също.
Нараняваме се един друг
и така ще продължаваме.

Ти казваш:
Любовта е храм,
Любовта е по-висш закон.
Любовта е храм,
Любовта – най-висшият закон.
Молиш ме да вляза,
а после ме караш да пълзя.
А аз не мога да разчитам
на това, което имаш,
защото всичко, което имаш, е болка.

Една любов,
една кръв,
един живот.
Трябва да правиш това, което е нужно.

Един живот
един с друг.
Сестри,
братя.
Един живот,
но не сме едно и също.
Трябва да се грижим един за друг,
да се грижим един за друг.
Едно